Какво са финансовите разходи? Обхват и данъци

Финансовите разходи са цената, която външните ресурси (заемите), използвани от една компания за поддържане на дейността ѝ или за инвестиции, налагат върху бизнеса. Казано най-просто: когато компанията работи със заемен капитал вместо със собствен, цената на този дълг се записва в счетоводството като финансов разход. Тази позиция, която в отчета за приходите и разходите идва след оперативната печалба, показва влиянието на структурата на задлъжнялост на компанията върху рентабилността.

Какво обхващат финансовите разходи?

Когато стане дума за финансови разходи, първо на ум идват лихвите по кредити; обхватът обаче е по-широк. На практика най-често срещаните позиции са:

• Разходи за лихви: лихвите, плащани по банкови кредити, заеми от финансови институции и дългови инструменти.
• Разходи от курсови разлики: разликите, възникващи при заеми в чуждестранна валута, когато курсът се движи в неблагоприятна посока.
• Разходи по кредити и заеми: допълнителни разходи, свързани със задлъжняването, като такси за обработка, комисиони и такси за банкови гаранции.
• Отстъпки за разсрочено плащане и подобни разходи: допълнителни тежести, произтичащи от операции със заемен характер.

Общото между тези позиции е, че те не произтичат от стоките или услугите, които компанията произвежда, а от външните ресурси, които използва. Например когато една производствена компания използва валутен кредит за покупка на суровини, както лихвата по този кредит, така и разликата, образувана при покачване на курса, в края на периода се отразяват в отчета за приходите и разходите като финансови разходи.

Финансови разходи и разходи за финансиране — едно и също ли са?

В ежедневната употреба „финансови разходи“ и „разходи за финансиране“ най-често се използват взаимозаменяемо и на практика описват едни и същи позиции: лихви, курсови разлики и разходи по заеми. Разликата е по-скоро в контекста. В счетоводството и финансовите отчети тези позиции обикновено се групират под заглавието „финансови разходи“; данъчното законодателство използва същия израз. С други думи, не е нужно да се търси рязко съдържателно разграничение между двата термина; важното е да се знае, че тези разходи образуват отделна група спрямо оперативните разходи.

Разграничението между оперативни и финансови разходи

Това разграничение е критично както за коректната отчетност, така и за данъчната оценка:

• Оперативните разходи са разходите, които компанията прави, за да осъществява основната си дейност: наем, възнаграждения на персонала, маркетингови разходи, командировъчни и представителни разходи. Те определят оперативната печалба.
• Финансовите разходи пък са цената на източника, с който компанията финансира тази дейност. От две компании с еднакъв бизнес тази, която работи със заеми, ще има високи финансови разходи, а тази, която работи със собствен капитал — ниски.

В коя група се отчита един разход, променя резултата: оперативните разходи отразяват ефективността на бизнеса, а финансовите — решенията за задлъжняване. Смесването им затруднява разчитането на реалното оперативно представяне на компанията.

Ограничението на финансовите разходи и връзката с KKEG

Данъчното законодателство може да ограничи приспадането от данъчната основа на част от финансовите разходи при компании, отговарящи на определени условия. Според тази уредба, известна в турското данъчно право като „finansman gider kısıtlaması“ (ограничение на финансовите разходи), при предприятията, чиито външни ресурси надвишават собствения капитал, определена част от финансовите разходи, отнасящи се към надвишаващата част, се счита за KKEG (kanunen kabul edilmeyen gider — данъчно непризнат разход). Тоест тази сума остава разход в счетоводството, но при изчисляването на корпоративния данък се прибавя обратно към данъчната основа. Как работи понятието KKEG и как се осчетоводява, обяснихме подробно в статията ни KKEG nedir ve muhasebe kaydı.

Тук е важно едно предупреждение: тъй като ставките и праговете, подлежащи на ограничение, могат да се променят с времето, в тази статия не даваме актуални стойности; преди да правите изчисления, задължително проверете действащото законодателство и мнението на вашия данъчен консултант. Освен това споменатото тук „ограничение на финансовите разходи“ е изцяло данъчно понятие; то не бива да се бърка с лимитите за разходи във вътрешните фирмени правила (например с горните граници, наложени на разходите на служителите).

Практическото значение за компаниите

Правилното проследяване на финансовите разходи не е само въпрос на счетоводен ред; то влияе пряко върху рентабилността и данъчната тежест:

1. Анализ на рентабилността: компания с привидно силна оперативна печалба може да приключи периода на загуба заради високи финансови разходи. Отделното им проследяване изяснява източника на проблема.
2. Данъчно планиране: при компаниите, попадащи в обхвата на ограничението, структурата на задлъжнялост променя данъчната тежест. Балансът между собствен капитал и външни ресурси трябва да се изгражда и с този поглед.
3. Решения за заемане: реалната цена на един нов кредит се вижда не само от лихвения процент, а когато валутният риск, допълнителните разходи и неприспадаемата част се оценят заедно.
4. Правилна класификация: разграничения като това кога лихвата и курсовата разлика се включват в себестойността и кога се отчитат директно като разход влияят върху печалбата за периода и баланса; затова изискват внимание още на етапа на осчетоводяване.

Накратко, финансовите разходи са „фактурата на дълга“ и тази фактура трябва да стои на правилното място както в отчетите, така и в данъчното изчисление.

Начини за намаляване на финансовите разходи

Финансовите разходи не са изцяло избежима позиция, но са управляеми. Подходите, към които компаниите прибягват най-често, са:

• Преразглеждане на структурата на задлъжнялост: замяна на краткосрочните и скъпи заеми, ако условията позволяват, с по-дългосрочни и по-евтини източници.
• Управление на валутния риск: компания с приходи предимно в местна валута, която ограничава валутния си дълг, свива разходите от курсови разлики още в началото.
• Балансиране на сроковете на вземания и задължения: ускоряването на събирането и планирането на плащанията намаляват нуждата от допълнително заемане.
• Повишаване на видимостта на разходите: компаниите, които редовно следят откъде възниква всеки разход, по-рано забелязват касовите затруднения, водещи до ненужно задлъжняване.

Общата предпоставка на тези стъпки е разходите да са записани актуално и правилно класифицирани; когато отчетите изостават, закъснява и всяко взето решение.

Здравословното управление на финансовите разходи започва с редовното и класифицирано проследяване на всички разходи на предприятието; за екипите, които искат да управляват проследяването на разходите от едно място — от разходите на служителите до фирмените плащания, решението на Masraff за управление на разходите улеснява изграждането на този ред.